Ленив повей на вятър.
Свенливо потрепващо над водата прозрачно, затоплено в розово от лъчите на невидимо слънце.
Крясък на рано станалa патицa.
Тъмно и гладко мастилено синьо, кокетно наметнато с ефирния шал на мъглата.
Едно дълго неуловимо пробуждане.
Една неусетна промяна.
Един опит за риболов в средата на май и едно бавно разсъмване.
Риба наистина нямаше, но това дори не го забелязах.
Обичам свежите утрини!
Обичам да гледам как проглежда новият ден над водата!
